1. В България и Румелия - Пътеписът на френския финансов инспектор Емен Кейе от лятото на 1884 г. бележи края на тригодишния му престой в Княжество България като личен съветник на княз Александър I.
Дневникът, воден по време на пътуването му из България и Източна Румелия, е изпълнен с много интересни наблюдения за българския бит и култура, видени през очите на един западноевропеец. Поетичната дарба и писателският талант на Кейе правят произведението интересно и увлекателно четиво.
Пътеписът свидетелства за многобройните препятствия, срещани в процеса на изграждането на модерното общество в България след Освобождението, и е ценен извор за разбиране на този значим и недостатъчно познат период от нашата история.
2. Публикуваните през 1910 г. в Париж спомени и дневници на финансовия инспектор Емен Кейе (E. Queillé, Les commencements de l’indépendance bulgare et le prince Alexandre. Souvenirs d’un français de Sofia. Paris, 1910) са ценен источник на сведения за българската история от един непосредствен наблюдател. Той е сред поканените след Освобождението чужди специалисти, които трябва да помогнат за изграждането на различни части на държавната мащина. Пряк участник в изграждането на институциите и администрацията на новата страна като експерт, неговата позиция на княжески съветник (Княз Александър I е сред най-горещите радетели за използването на чужд опит и чужди специалисти) му дава възможност да вникне „отвътре” и в политическите борби тресящи държавата. Дневниците на Кейе обхващат периода 11 октомври 1883 г. – 19 юни 1884 г. - един много важен момент от родната история. Един месец преди началото на публикуваната част от дневника, Търновската Конституция е възстановена и е сложен край на „Режима на Пълномощията” обявен на 27 април 1881 г. Управлявалите в края на режима руски генерали Соболев и Каулбарс са установили според Кейе „срамна, насилствена диктатура”. През засегнатия в дневника период двете големи партии в България – Консервативната и Либералната претърпяват редица трансформации, като сблъсъците както между тях двете, така и вътре в самите политически формации довеждат до разцепление. Започналата в този момент криза в отношенията между България и Русия, която е много видна от описанията на французина, ще доведе две години по-късно до абдикацията на княз Александър.
В същото време Кейе отбелязва почти ежедневно различни подробности и бележки за събития в София и страната, които представляват интерес както за професионалните историци, така и за всеки решил да се запознае с живота в България непосредствено след създаването на Третата българска държава.