Право дело. Кн. 1-10 / 1898 (година първа)
Периодика
Корица: твърда
Година :1898
Страници: 634
Език: български
Състояние: отлично
Град на издаване: Габрово
Корици: твърди
Размери: 150/220/30 мм
Ключови думи: Право дело, периодика
Категория: Образование книги
Право дело - месечно обществено-педагогическо списание / Ред.-отг. Досю Негенцов. – Год. 1 (1898) – Год. 8 (1905). - Дряново : книж. Б. Лунгов, печ. Пано Иванов - Търново, 1898-1905
Обществено-педагогическо списание, с редактори социалдемократи, а след 1903 г. широки социалисти. Продължава под загл. „Образование”. От № 6 на Г.I се издава и печата в Габрово, изд. книжарница „Наука“, печата се и в печатници „Г. Кехаев” и „Заря” в Габрово. (РБ)

"Наистина право дело"
"Месечно обществено-педагогическо списание продължава възрожденската традиция на границата между ХІХ и ХХ век

„Моралното и материалното подобрение на учителя е дело на самия него и на всички угнетени и онеправдани.”
Мото на списанието

През януари 1898 г. книжарницата на Боню Лунгов в Дряново издава първата книжка на ново месечно списание, което след осем годишнини прераства в списание под название „Образование”. През следващата година продължава да го издава книжарница „Наука” в Габрово. Негов редактор-отговорник е Досю Негенцов.
Виден български педагог и общественик, родом от Габрово, дългогодишен деятел на Българския учителски съюз, публицист и редактор на много педагогически издания, между които са „Учителски другар” /1895-1898/, „Право дело” /1898-1905/, „Учителска мисъл” /1919-1934/ и др. Негово дело е първият пълен превод на „Наемен труд и капитал” на Карл Маркс на български език, издаден през 1895 г. От същия род е и писателят Ран Босилек с рождено име Генчо Негенцов.
Сп. „Право дело” успява да поддържа уважението на своите съмишленици и представя чрез своите страници сборник от разнообразни публикации като продължение на възрожденския култ към просвещението и вярност към делото на Васил А прилов и Първото новобългарско училище, сложило начало на стратегическа програма за духовно обновление на народа ни. Още в първите книжки са отпечатани материали относно живота на народния учител, както и непосредствените задачи на новосъздадената учителска организация. Духовна близост с Възраждането издава публикацията „Пред нравствения лик на бореца” /по случай 25-годишнината от гибелта на Васил Левски/. Тя съдържа остри сатирични нападки спрямо властващите, които бързат да се отдалечат от заветите на възрожденците, и призива „Учителю, поклони се пред светлия лик на бореца и обещай си да продължиш делото му!” По това време Министерството на просвещението издава разпореждане да се посвети един учебен час, за да се разправи на учениците за живота и дейността на Апостола, както и информация за чествания в градове и села.
Редом с информации за битието на френските учители и Германския учителски съюз, както и за детските библиотеки в Англия, съставени от Боню Лунгов, е отпечатана рецензия за новоизлязлата книга на Йордан П. Тодоров „Възспоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 г.”, в която са цитирани стиховете на белочерковския учител Бачо Киро, декламирани на турски език пред съда в Търново, със заключението: „Не е ли престъпно от страна на съвременния български учител да стои пред лика на тия безкористни народни дейци!”
Габровският учител Кирил Рачев предлага да се въведе нов учебен предмет под название „РОДИНОВЕДЕНИЕ”. В публикацията „Денят 11 май до Освобождението ни” авторът Н. Ив. Ванков прави обзор на появата и лавинното разпространение на Кирило-Методиевския празник като идейна сърцевина на просветното дело през Възраждането и след това.
Постоянна тема на изданието е изложението на педагогическите идеи на руски писатели и мислители - Белински, Добролюбов, Толстой, Чехов.

Списанието издава библиотека от избрани книги, сред които и книгата на Херберт Спенсер „Умствено, нравствено и физическо възпитание” в справка с нейния английски оригинал и внушението: „Нека читателят да допълни автора там, дето той е доста кратък, и да работи със собствения си ум над нея”.
Осъществена е една съществена обществено-педагогическа мисия на границата между ХІХ и ХХ столетие "
Илия Пехливанов